Последните няколко години феновете на Милан свикнахме постоянно да търсим лъча надежда за възраждането на любимия ни "червено-черен" отбор. Надежда виждахме във всеки нов треньор, виждахме такава и във всеки нов футболист, нова надежда видяхме и в новите собственици на клуба. Проблясък на надеждата имаше и след Скудетото през 2011-та, имаше и след Суперкупата от миналия сезон, но уви...
През последната година и половина се оказа, че надеждата за българските фенове на Милан не е някой футболист от Латинска Америка, нито някой богаташ от Близкия изток. Всеки ден ние се убеждаваме, че надеждата за любимия ни отбор е точно до нас - в момчето от Варна, което в събота дойде със самолет до София, само и само да се запознае с родните миланисти от Фен клуб Милан България, в момчетата от няколко града в Югозападна България, които се събират, за да пътуват заедно за сбирките на ФКМБ в столицата, преди известно време видях надеждата в таксиметровия шофьор с фланелка на Милан, който с огромна радост ми показа снимки от "Сан Сиро" на цялото му семейство, изрисувано в червено-черна боя по лицата. Надежда ни дават десетките нови приятелства, които създадохме заради Милан, надежда ни носи голямото ни "червено-черно" семейство, които се увеличава с всеки изминал ден!
Надеждата е във всеки един от вас, който всяка седмица отделя време и финанси за сбирките в Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Стара Загора, Велико Търново, Дупница и София. Надежда виждаме и във всеки един от футболните ни отбори в Русе, Варна и София, където момчетата всяка седмица отварят гардеробите си, за да извадят любимата фланелка на Милан, която да носят с уважение и наслада. Българската "червено-черна" надежда е толкова голяма, че се простира извън пределите на нашата родина - тя e в десетките заявки за членство в Официален Фен клуб Милан България, идващи от Испания, Англия, Германия и Италия. И макар да сме нов фен клуб, същата тази надежда откриват още 200 души, които вече официално са част от нашата общност.
Тази надежда не може да я купи нито един арабски шейх, не може да я отмени нито един съдия! И въпреки слабата игра, за мача от 13:30 ч. с Беневенто също имахме сбирки, и въпреки загубите, продължаваме да сме един от фен клубовете с най-мащабни събирания в България, и въпреки неуспехите, продължаваме да получаваме безброй запитвания „Кога ще ходим на мач в Милано?“!
Помним Серия Б през 80-те, преживяхме Истанбул през 2005 г., ще преживеем и Беневенто! Но няма да забравим и мачовете в Атина през 94-та и 2007-ма, винаги ще помним 6:0 над Интер и дузпите в Манчестър срещу Ювентус!
В някоя от Фейсбук групите, в които бедните душички, живеещи от злоба и хранещи се от неуспехите на другите, един член на нашия фен клуб написа следното: „Когато великанът падне, джуджетата празнуват!“
Няма зима, която да трае вечно, няма и пролет, която да пропусне реда си. Милан ще разцъфне отново и най-щастливи от пролетните слънчеви лъчи ще бъдат тези, които са усетили пронизващия зимен студ!
Milan, tu sei tutta la mia vitta!
